Ще се превърне ли "Света София" отново в джамия?
Зашеметяващите мозайки на 1000-годишната истанбулска църква " Света София " са изложени на риск - не от вандализъм или кражба, а от законно правосъдно решение за превръщането на музея " Карийе " в джамия.
Храмът на Христос Спасител в истанбулския квартал Хора, преобразуван от османски везир в джамия при започване на XVI век, бе разгласен за музей от турското държавно управление през 1945 година Неговите стенописи и мозайки са считани от специалистите за най-хубавите непокътнати образци на византийско изкуство в света. Първоначално църквата е построена като част от манастирски комплекс, който се намирал отвън стените на града. След разширението на градските стени от Теодосий II при започване на V век тя попада в новообособения квартал Хора, откъдето получава и името си. След няколко реконструкции, в края на ХI век църквата придобива днешния си тип, а красивите мозайки и стенописи са добавени в интервала 1315-1321 година
Турският Държавен съвет, както се назовава най-големият административен съд в страната, разгласи предишния месец историческото решение на кабинета, с което джамията " Карийе " е станала музей, за незаконосъобразно, защото джамия „ не може да се употребява за друго, с изключение на за главната й функционалност “. Сега ориста на музея е в ръцете на президента Ердоган, оповестява турският вестник „ Йени Сафак ”.
Отсъждането може да се отрази и върху други монументи от християнското минало на Турция, по-специално „ Света София ” - най-голямата християнска катедрала, издигната хилядолетие преди Константинопол да бъде превзет от Мехмед II и той да я направи своя имперска джамия през 1453 година През 1934 година създателят на светската турска република Мустафа Ататюрк трансформира " Света София " в музей като жест на благосклонност на световна Турция към Запада.
Въпреки риска от отрицателни интернационалните реакции през март тази година, преди кметските избори, в несполучлив опит да си върне контрола над Истанбул Ердоган даде обещание да освети „ Света София ” още веднъж като джамия. Ислямистите от дълго време се молят както църквата в Хора, по този начин и „ Света София “ да бъдат отворени още веднъж като джамии, като настояват, че техният музеен статут е в несъгласие с декретите от времето на османския халифат, забраняващи потребление за други цели.
Двата обекта са в листата на ЮНЕСКО за международно завещание и са признати за „ архитектурни шедьоври “ на Истанбул.
В други византийски обекти, превърнати в джамии, старите фрески стоят покрити, с цел да бъдат спазени ислямските правила, забраняващи потреблението на изображения. Но през по-голямата част от османския интервал мюсюлманите са съхранили фреските в Хора и други някогашни църкви предвид на изкуството, споделя Едхем Елдем, професор по история в университета Богазичи. Превръщането на тези обекти в музеи е компромис сред мюсюлмани и християни, споделя той. Според него настоящото безпокойствие за византийското завещание на Турция е породено от „ политиката на популизма, която разчита на първичните усеща на етническа, национална и религиозна еднаквост “.
Храмът на Христос Спасител в истанбулския квартал Хора, преобразуван от османски везир в джамия при започване на XVI век, бе разгласен за музей от турското държавно управление през 1945 година Неговите стенописи и мозайки са считани от специалистите за най-хубавите непокътнати образци на византийско изкуство в света. Първоначално църквата е построена като част от манастирски комплекс, който се намирал отвън стените на града. След разширението на градските стени от Теодосий II при започване на V век тя попада в новообособения квартал Хора, откъдето получава и името си. След няколко реконструкции, в края на ХI век църквата придобива днешния си тип, а красивите мозайки и стенописи са добавени в интервала 1315-1321 година
Турският Държавен съвет, както се назовава най-големият административен съд в страната, разгласи предишния месец историческото решение на кабинета, с което джамията " Карийе " е станала музей, за незаконосъобразно, защото джамия „ не може да се употребява за друго, с изключение на за главната й функционалност “. Сега ориста на музея е в ръцете на президента Ердоган, оповестява турският вестник „ Йени Сафак ”.
Отсъждането може да се отрази и върху други монументи от християнското минало на Турция, по-специално „ Света София ” - най-голямата християнска катедрала, издигната хилядолетие преди Константинопол да бъде превзет от Мехмед II и той да я направи своя имперска джамия през 1453 година През 1934 година създателят на светската турска република Мустафа Ататюрк трансформира " Света София " в музей като жест на благосклонност на световна Турция към Запада.
Въпреки риска от отрицателни интернационалните реакции през март тази година, преди кметските избори, в несполучлив опит да си върне контрола над Истанбул Ердоган даде обещание да освети „ Света София ” още веднъж като джамия. Ислямистите от дълго време се молят както църквата в Хора, по този начин и „ Света София “ да бъдат отворени още веднъж като джамии, като настояват, че техният музеен статут е в несъгласие с декретите от времето на османския халифат, забраняващи потребление за други цели.
Двата обекта са в листата на ЮНЕСКО за международно завещание и са признати за „ архитектурни шедьоври “ на Истанбул.
В други византийски обекти, превърнати в джамии, старите фрески стоят покрити, с цел да бъдат спазени ислямските правила, забраняващи потреблението на изображения. Но през по-голямата част от османския интервал мюсюлманите са съхранили фреските в Хора и други някогашни църкви предвид на изкуството, споделя Едхем Елдем, професор по история в университета Богазичи. Превръщането на тези обекти в музеи е компромис сред мюсюлмани и християни, споделя той. Според него настоящото безпокойствие за византийското завещание на Турция е породено от „ политиката на популизма, която разчита на първичните усеща на етническа, национална и религиозна еднаквост “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ